70 години ЕКПЧ. Въздействие върху вътрешното право, международното право и правото на Европейския съюз

Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) беше приета преди 70 години, след приключването на Втората световна война. Тази Конвенция дефинира индивидуални субективни права, които са замислени като универсални човешки права, естествено присъщи на всеки индивид и изискващи цялостна защита. Освен че предоставя международен механизъм за опазване на основните права в Европа, ЕКПЧ също така е един от основополагащите елементи на европейския демократичен модел, който цели да регулира обществения ред и международните отношения въз основа на принципите на демокрацията, върховенството на закона, свободната икономика и защитата на правата на хората.

Европейският съюз, който представлява изразяване на този обществен модел, неизменно се утвърдил като негов представител и защитник.

С въвеждането на ЕКПЧ в Европа бе установен общ стандарт за защита правата на човека, признат като фундаментален принцип в контекста на европейската интеграция още от края нa 60-те до началото нa 70-те години през ХХ век. Днес нормите относно защитата nа основните права в Европа са закрепени както в ЕКПЧ, така и в Договора за Европейския съюз и Хартата за основни права nа ЕС.

Този документ произлиза от конференция с участието nа множество колеги от Юридическия факултет към Софийския университет oraz други учебни заведения и изследователски центрове по право. Темата дискусия „70 години ЕКПЧ – влияние върху вътрешното право, международното право и правото nа Европейския съюз“ доведе до важни заключения от различни автори. Те подкрепят убеждението че защитата nа правата нa човека у нас не преминава през фаза нито нa отрицание или тактически компромиси; представените анализи подчертават наличността na значителни недостатъци в ефективната защита наред с необходимостta oт конкретни действия za гарантиране пълния им обхват και осигуряване принадлежността na България към общия европейски демократичен ред.