Монашеството и българската историопис от XVIII век

Съставителите на този сборник са Надежда Александрова, Маргарет Димитрова, Димитър Пеев, Петко Петков и Десислава Узунова. В него се представят изследвания относно времето и личността на отец Паисий Хилендарски. Те разглеждат както монашеството и българската историопис от XVIII век, така и по-късните интерпретации на неговото дело от автори през XIX и XX век, които намират нови аспекти за тълкуване в „История славянобългарска“.

Статиите в сборника произтичат от доклади, представени на научната конференция "Монашеството и българската историопис от XVIII век: извори, употреби, интерпретации", която се проведе на 15-16 септември 2022 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието беше организирано съвместно с Зографския манастир на Света Гора. Основната цел бе да се обсъдят различни прочити на „История славянобългарска“ в контекста на науката от края на XIX до XXI век.

Конференцията стартира с доклад от йеромонах Атанасий Зографски, който предложи еклисиологичен подход към произведението чрез призмата на монашеската нагласа и християнското възприятие за историята като Божие домостроителство.

Други изказвания анализираха етноцентричните и не-националистични стратегии за интерпретация; разгледаха идеите на отец Паисий спрямо основните философски и религиозни течения в Европа през XVIII век със специален акцент върху Балканите; а също така идентифицираха различните езикови слоеве в „История славянобългарска“, включвайки резултати от новаторски проучвания свързани с наследниците му - както идейно, литературно, интертекстуално та дори езиково.