Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 
Корицата на Веда Словена
Издателство:Гута - Н
Брой страници:632
Година на издаване:2025
Дата на издаване:2025-05-07
ISBN:9786197444995
SKU:25723330014
Размери:15x21
Тегло:840 грама
Корици:МЕКИ
Цена:50 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

"ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от древно езическо време, запазени и предадени устно от българските помаци в Македонско-Родопския регион.

Събрани и публикувани от Стефан Ил. Веркович.

Превод на руския текст: д-р Николай Иванов Колев.

Издадено с даренията на руските защитници и покровители на науката, Санкт Петербург, 1881 г.

Какво означава Веда Словена? На санскрит "Веда" значи знание. Следователно Веда Словена се превежда като Знание на словените. Както самият Веркович отбелязва, това е колекция от обредни песни от езическия период, които са били съхранени чрез устна традиция сред българските помаци в Македония и Родопите. По време на насилственото ислямизиране на тази част от българския народ е успяла да остане относителната им независимост през османското владичество; така че тези песни оцелели до наши дни въпреки влиянията на исляма. Този забележителен човек събира националното богатство съдържащо около 15 000 стиха при полу-сляпо зрение и разклатено здравословно състояние, както той сам споменава. Песните са записвани от неговия приятел Гологанов, а корекциите са направени с помощта на Рус.

Книгата е издадена едновременно в Белград и Петербург благодарение основно на даренията от 174 руски аристократи начело със царската фамилия, което възлиза общо на 5672 златни рубли – огромна сума за онова време. На края на книгата има списък с имената на дарителите; там можем да открием известни генерали свързани с освободителната война, както и фамилии познати ни благодарение на произведението "Война и мир" написано от Толстой – доказвайки как руската интелигенция оценява културното значение за славянството представено в тази книга и уникалността на българската култура в контекста му. Нека накратко разгледаме удивителната информация натрупана през хилядолетията в тези 146 песни.

Първо, песните описват миграцията на българския народ към Дунавска земя от географска област с топъл климат - място където се добиват две реколти годишно; наречено Крайна земя. Процесът по преместването продължил три години по море и суша. Прехвърлянето към територия с тежки зимни условия многократно било възпято като преодоляване не само трудности но й множество войни според някои стихотворения свързани със заселването там окончателно.
Коя ли би могла да бъде тази Крайна земя? Отговор дават старинните богове споменавани често във песните: Вишну, Шива (с празника Сурвак ден) и Брама известен още като Браха! Това представлява интересен факт подкрепящ твърденията за санскритски произход у нашия език също както предхристиянските ни ритуали."

.

.