Веда Словена
Издателство: | Гута - Н |
Брой страници: | 632 |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-05-07 |
ISBN: | 9786197444995 |
SKU: | 25723330014 |
Размери: | 15x21 |
Тегло: | 840 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 50 лв. |
"ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от древно езическо време, запазени и предадени устно от българските помаци в Македонско-Родопския регион.
Събрани и публикувани от Стефан Ил. Веркович.
Превод на руския текст: д-р Николай Иванов Колев.
Издадено с даренията на руските защитници и покровители на науката, Санкт Петербург, 1881 г.
Какво означава Веда Словена? На санскрит "Веда" значи знание. Следователно Веда Словена се превежда като Знание на словените. Както самият Веркович отбелязва, това е колекция от обредни песни от езическия период, които са били съхранени чрез устна традиция сред българските помаци в Македония и Родопите. По време на насилственото ислямизиране на тази част от българския народ е успяла да остане относителната им независимост през османското владичество; така че тези песни оцелели до наши дни въпреки влиянията на исляма. Този забележителен човек събира националното богатство съдържащо около 15 000 стиха при полу-сляпо зрение и разклатено здравословно състояние, както той сам споменава. Песните са записвани от неговия приятел Гологанов, а корекциите са направени с помощта на Рус.
Книгата е издадена едновременно в Белград и Петербург благодарение основно на даренията от 174 руски аристократи начело със царската фамилия, което възлиза общо на 5672 златни рубли – огромна сума за онова време. На края на книгата има списък с имената на дарителите; там можем да открием известни генерали свързани с освободителната война, както и фамилии познати ни благодарение на произведението "Война и мир" написано от Толстой – доказвайки как руската интелигенция оценява културното значение за славянството представено в тази книга и уникалността на българската култура в контекста му. Нека накратко разгледаме удивителната информация натрупана през хилядолетията в тези 146 песни.
Първо, песните описват миграцията на българския народ към Дунавска земя от географска област с топъл климат - място където се добиват две реколти годишно; наречено Крайна земя. Процесът по преместването продължил три години по море и суша. Прехвърлянето към територия с тежки зимни условия многократно било възпято като преодоляване не само трудности но й множество войни според някои стихотворения свързани със заселването там окончателно.
Коя ли би могла да бъде тази Крайна земя? Отговор дават старинните богове споменавани често във песните: Вишну, Шива (с празника Сурвак ден) и Брама известен още като Браха! Това представлява интересен факт подкрепящ твърденията за санскритски произход у нашия език също както предхристиянските ни ритуали."
.
.