Само тази България

„...Имам усещането, че я виждам, чувам и чувствам тази народна душа; сякаш я държа в ръцете си и й давам топлина... Наистина! Топля я! Съмнявам се, че бих могла сама... Но ако сме ЗАЕДНО? Както моите предци от тракийския род Чавдарово-Няголов… Те са гледали към Сакар, когато звънне камбаната или зазвучат сватбарските гайди - не започвали сватбеното тържество преди да дойде Войводата Големият Жеко, мой далечен пра-пра-дядо. Той им е показал как - Празникът е истински само когато всички са заедно. И той слизал да дари младоженците, а всяка невеста подготвяла специална даровна риза за него в чеиза си - от 8 платна вместо обичайните 4, защото Войводата бил голям човек и не можел да носи просто риза... Хоро се люшкало, гайдата звучала… Никога не се страхували - Войводата беше с тях, били са единни!...
Тази книга представлява моята дълго потискана въздишка, читателю. Горчиви са тези мои 87 избрани и новосъздадени песни; няма в тях весело настроение нито патетичен марш. Ритъмът им е бавен и тъжен – подобно на мълчаливото мъжко хоро или женската ръченица играна сред жаравата с икона на гърдите… Подобно на звука на българските църковни камбани – ако те „удрят" в сърцето ти, значи действително ги чуваш…”

- из предговора