Символи и знаци от древността

В настоящото изследване Валентин Йорданов разглежда две взаимосвързани древни символики – тризъбеца и цветето на Тангра, основавайки се на антични текстове и артефакти. Тризъбецът представлява първоначалната Света троица в Сътворението: Небесният отец Тан/Атон/Уран, Земната майка Гея/Макош (Великата крава) и Синът-слънце Ра/Хелиос.

От своя страна, цветето е символ на същото светено семейство, но с по-широка перспектива, включвайки поколенията след тях през астрологичния поглед към боговете. В контекста на древната космогония то олицетворява модела на Слънчевата система, където всяка планета е свързана с определено божество: например Сатурн с Кронос или Самар; Юпитер със Зевс или Перун; Венера с Афродита; Меркурий с Хермес или Кришен; Марс с Арес или Скандза; Луна със Селена. Тази структура кореспондира с Хелиополската Енеада от атрибутите при погребални ритуали за осигуряване доброто посрещане на душата в небесните обители.

Цветето може да притежава между пет и девет лъча или листенца, което отражава хронологията на Светото семейство през хилядолетия земно време. Поради своят праисторически произход артефактите със споменатите знаци могат да бъдат намерени навсякъде по света.

Тризъбецът на Тангра/Троян/Триглаус е бил използван от древните племена като хералдичен знак и инсигния за власт, основана върху божествения им произход. Най-дълго той остава актуален сред владетелите от хуно-българската империя в Азия и Европа, последното известно име от династията е Дуло.

Символиката му присъства във фризовете на гробници, мавзолеи и храмове като връзка между материалния свят Ат и духовния Дуат. Цветето на Созидателя Тангра можем да видим чрез малкото запазени артефакти от култове като знак за божествен произход върху официалното облекло на българските канове. То служи не само за защита – поставяно е върху щитове и броня - но също така украсявало атрибутика при погребални практики за благоприятно приемане на душата в отвъдното пространство.