Перфидни илюзии

**ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРЕЖИВЯНОТО**

В интервю от средата на XX век, известният американски автор Артър Милър подчертава, че литературата получава международно признание единствено когато притежава универсално значение. Именно такава е книгата в нашите ръце – съдба, която приемаме за наша собствена. В настоящия текст се описват преживявания и екзотични моменти, музика и различни изпитания на българин, далеч от родината си. Докато за някои политически фигури публикуването на спомени служи като опит за оправдаване на техните действия през кариерата им, Михаил Михайлов вижда в това искрено желание да сподели с читателите своите преживявания, които те също да усетят.

Събитията във високопланинските райони на Абисиния или безкрайните савани в Намибия - а дори и по други места като пампасите на Боливия или долината на Ориноко - би трябвало да предизвикат интерес у всяко човешко същество именно защото носят глобална стойност. От тази гледна точка разказаното от автора ни обогатява духовно. Тази зависимост има свои български корени още отдавна. „Преоткритето“ на българския народ като неразривна част от историята през XIX век идва благодарение на чуждестранните пътешественици, посетили страната ни; те започват пътуванията си водени от любопитство към "дивата" Европа, но постепенно започват да се задълбочават в истинската същност и значението на българския етнос. Образът на трудолюбивата българка до кладенеца вече не изглежда толкова впечатляващ за тях; вместо това откриват земя с уникална писменост и висока културна традиция — особености без които не можем да осмислим цялостната картина на световната цивилизация.

Тази книга е предназначена както за всеки дом, така и за всяко въображение. Тук ще намерим автентични диалози, вдъхновяващи взаимодействия и хуманистични размисли, разкриващи таланта на един талантлив писател — добродушен авантюрист със световен поглед. Действието напредва динамично без излишни описания; конкретността носи трагикомичен привкус. Ренесансовият мислител Мишел дьо Монтен казваше как ненавижда крайната цел при своето пътуване именно защото то ще приключи; ние обаче можем утешително пак да прочетем „Перфидни илюзии“, тъй като чрез неподправения език научаваме важни истини относно себе си — знания които сме смятали че притежаваме веднъж завинаги забравими.

Професор Андрей ПАНТЕВ