Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост

Този текст е най-известният и най-често цитираният труд на Бенямин – един от видните европейски интелектуалци на 20-ти век. Написан по време на принудителното му изгнание в Париж, докато бяга от нацисткия режим, той представлява основополагающа работа в сферата на изкуствознанието и философската естетика.

В него Бенямин разглежда как съвременните технологии, позволявайки масовото възпроизвеждане на художествени произведения, предизвикват разпадане на тяхната аура – концепция, която играе ключова роля в историята на понятието „аура“. Днес това понятие остава централно за изучаването на изкуството и естетическите теории. Когато анализира тази специфична криза в естетиката, всъщност Бенямин коментира обществото като цяло и промените във важни области като усещането за интимност, автентичността и отношението към времето.

Изглежда, че последиците от революцията при техническото възпроизводство обхващат цялостния социален контекст с особен акцент върху политическия аспект. Политизацията на естетичното и естетизацията на политическото са част от допълнителните прозорци към съвремието, които Беняминовата мисъл предлага в този текст; неговият отпечатък продължава да се чувства силно в множество съвременни размисли.