Лебедът, който изядохме

Когато се потапям в поезията на Росен, имам чувството, че напускам страниците. Те не са мястото, където искам да бъда в този момент. По-добре е да се върна при дървото, от което произлиза хартията. Плодовете му узряват отвътре и показват движение. Нуждая се от това динамично усещане. Трябва ми събитие, което вече е завършило, за да мога да изрисувам лицето на моята лична история върху обърнатата страна ? гръб на страницата. Поезията на Росен щедро предлага истории - малки легенди за способността на човека да предизвиква промяна с всеки свой жест или дори бездействие. Усещането е като разчупването на топъл домашен хляб, чийто аромат достига до всички около мен.

Димана Йорданова

Росен Димитров (роден през 1978 г.) завършва гимназия с изучаване на чужди езици и след това право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като сценарист и в сферата на рекламата и маркетинга, а също така пише текстове за песни. През 2004 година публикува първата си стихосбирка "Понякога", която носи първа награда от "Националния поетичен конкурс" в Стара Загора. Втората му стихосбирка "Стъпил на облак" излиза през 2018 година.