Призрако, стой! Стихове (твърда корица)

Стихотворенията на Александър Стоянов (1970–2008), написани в кръчми и болници през 90-те години, вероятно са най-близки до т.нар. поезия на ъндърграунда. По някаква причина в Пловдив изглежда липсва такъв вид творчество или е толкова незабележимо, че минават много години, преди да се открие.

Тези стихове не са създадени на пишеща машина или компютър; те са написани върху всичко друго – листчета, салфетки и случайни парченца хартия, които попадат в ръцете на поета точно както текстовете сами възникват. Рецитирани са сред приятели и не са подготвяни за печат; те нямат амбицията да бъдат публикувани в книга. Това е един особен начин на поезията, който улавя момента - бягството му и краткото му спасение.

Сега тези стихове излизат в томче – първата им публикация 15 години след смъртта на Сашо и 30 години след като били написани – благодарение на усилията на семейството му да ги запази и с помощта от негови приятели и колеги от университета, особено журналиста Спас Кузов, който ги е събрал.

Тази папка (файл) не успява нито да възстанови реда на творбите на Сашо, нито да отдели успешните от останалите. Въпреки това при четенето й усещате автентичния глас на поета - неговата драма, езикът му, раната му, отчаянието и сарказмът му; клеймото срещу него и надеждата; пречупването і вярата; спасението και присмеха; любовта та самотността...