Гроб съм. Разкази

Разпръснати парчета от човешкия вид.
Съществуваме в своите невидими светове.
Телата водят ограничен живот,
душите представляват техните спасителни брегове.
Кой е способен да поправи това, което Той е извършил неправилно?
Животът не е по-малка загадка от смъртта.
Понякога той носи и също толкова мрак.

Ако сборниците с истории могат да имат продължения, то „Гроб съм“ служи като такова на сборника „Вино за мъртвите“.

… защото някои живи индивиди не са напълно живи, а някои мъртви не са изцяло мъртви…