Мемоарите на един призрак

„Скитанията му из планините, в които се завърна като рицар на своя орден, представляваха преживявания в съвсем различно измерение, почти паралелна вселена. Вече се чувстваше напълно защитен и самостоятелен навсякъде; можеше да върви с часове без ясна пътека или посока, а след това спираше и дълго наблюдаваше околния свят. Докато тайнствените вибрации на смирен и животински чист екстаз възходяха от онази всеобхватна точка под стомаха му, слънчевата светлина рисуваше неразбираеми кръгове в небето и засилваше до невъзможно наситено синьо неговото собствено синьо; околните върхове, погълнати от тази синева, изглеждаха като пирамиди изпълнени с тайни. След това той се търкаляше по зелените треви на някой склон за часове, опитвайки се да запази този екстаз. Усещайки аромата на тревите как душата му се издига нагоре и виждайки как тялото му лежи долу при всяко движение, откъсваше стръкче от вранско око, мъжка папрат или лютиче...“