Войната като обществено явление и неизбежно зло

Защо войната, въпреки безспорните си жестокости и страдания, остава неизменна част от човешката история – от древността до днешни дни?

На този въпрос дава своята перспектива генерал Никола Жеков, който е главнокомандващ на Българската армия по време на Първата световна война.

Като човек с дългогодишен опит в армията и участник в различни конфликти, ген. Жеков предлага своето мнение без излишни емоции или морални наставления. Въпреки че самият той е воин, не се опитва да минимизира ужаса на войната или да я представя в идеализирана светлина. Той осъзнава обаче, че единствено чрез пацифистки призиви и пожелания няма как тя да бъде премахната като инструмент за разрешаване на спорове между народите.

Според ген. Жеков основният мотив зад воденето на войни произлиза от човешката природа. Затова той счита, че макар обществото постоянно да напредва в културно, икономическо и технологично отношение, все още има много път пред себе си преди действително „да зарови томахавките“ и да постигне истински миролюбив живот – ако това изобщо е възможно някога. На базата на тези разсъждения той предупреждава срещу прекаленото отрицание на войната като средство за защита интересите на една държава; такъв подход може да доведе до опасен нихилизъм и загуба на свобода и независимост.

Публикувана първоначално през 1930 година, тази книга остава особено актуална днес, когато конфликтите продължават да съществуват - макар начините им за водене значително да са се изменили през годините. Разбира се, важно е контекстът от времето при написването й с неговите политически и социални особености също така да бъде взет под внимание.