Къщата с белите фенери

Тази книга представлява моята почти реализирана веранда, която е обърната към света на гората. С тежки бели пердета от лен и множество цветни фенери.

При свечеряване те се запалват, надвиващи се над шепота на вятъра и воя на чакалите. Фенерите светят, висящи по парапетите; белите им свещи горят до сутринта и всяка нова заран посрещат различните горски пейзажи!

На тях седне едно момиче върху ярки възглавнички, изтъкани преди време от сръчни ръце...
То палит много дълго фенерите с десетте си пръста като стара пишеща машина, купена някога с първата й заплата.

Къщата под белите звезди! Там имах всичко освен безлунните нощи с разстелено море пред верандата - вълнуващо синьо със златисти отблясъци от водорасли...

С хиляди искрящи фенери, които момичето запалва, за да осветява пътя на лодкарите...