Хюм и човешката природа

Дейвид Хюм (1711-1776) е шотландски мислител и икономист, считан за една от най-забележителните фигури в периода на Просвещението.

Философията му се отличава с натурализъм и скептицизъм, върху които са изградени две основни интерпретационни школи относно неговите произведения – едната акцентира на натурализма, а другата на скептицизма.

Най-известното му дело - „Трактат за човешката природа“, е написано, когато Хюм е само 23 години. В началото не получава положително възприемане от аудиторията, но след няколко десетилетия изненадващо добива широко признание сред философите. В този труд той формулира основополагащите идеи за своя мироглед, методологията си по отношение на природните явления, както и анализи на социалните отношения и обществения живот.

Името на Хюм има важно място в историята на философията особено в контекста на емпиризма. Неговите теории оказват значително влияние върху Адам Смит – баща основателят на съвременната политическа икономия. Самият Имануел Кант споделя, че именно Дейвид Хюм го е "събудил от догматичния сън".