На крачка пред себе си

Четенето на историята на Западните покрайнини е едно, но изживяването на личната криза в контекста на общата история е съвсем различно. Сблъсъкът между родовото наследство, настоящите реалности и неопределеното бъдеще носи своя тежест. В резултат от принудителното коопериране остана само спомен за насилие. Всекидневният катаклизъм се преживява с надеждата за спасение, където държавната граница става символ на избавление - някои я преминават, за да запазят българската си идентичност, докато други бягат от нея. Те винаги са в движение напред, сякаш вече са отвъд преди дори да започнат.

Стъпките на хората по граничната линия показват две посоки и оставят следи от решимост да защитават своето индивидуално присъствие.