Свирепо настроение

"„Свирепо настроение“ е публикуван през 1965 година и веднага след появата си предизвиква объркване сред българската литературна критика, която трудно намира термини за описание на съдържанието на сборника.

В произведенията се преплитат абсурдни разкази, притчи и странности, представени с уникален поглед върху дълбините на човешката душа. Читателят постоянно усеща ироничната усмивка на автора, старателно скрита в текстовете, изпълнени с хумор и задълбоченост.

Героите в сборника са изключително разнообразни – от мистични същества до загубени скандинавци в българското село, включително една самоуверена патица, вечната лисица, която се прави на умряла, изгубени прасета и известния Гоца Герасков наред с много други персонажи във вселената на Радичков.

Много критици по онова време отхвърлят книгата и я определят като провал за младия автор, когото досега сравнявали с Йовков и Елин Пелин. Въпреки това има такива, които подчертават значението й като един от най-важните сборници с разкази в българската литература.

Преминават години преди критиците да признаят „Свирепо настроение“ за книга, променяща трайно нашата литература.

С този сборник Йордан Радичков утвърджава ново литературно присъствие. Историите му са разделени на две части и завладяват място в литературния канон благодарение на своето необичайно присъствие и дълбочина. Изглежда до ден-днешен никой не успява да формулира точно какво представлява този забележителен свят.

Сред разказите читателите ще открият мистичния Верблюд на Радичков; вечната история „Лебеди мои“, първата версия на пиесата „Януари“ като кратък разказ; както и едно от най-запомнящите се словосъчетания в съвременния български език – „Мамка му и прасе!“, обожавано от поколения."