Помръкнала е реката. Стихове

ПРЕХОД
Прегоря на дълбоката шума
вездесъщата глеч кестенява.
Уж не беше пожар, а изтлява
черен залез над мисъл безумна.
Няма вечер, която да бъде
по-незрима от скрития прилив.
Вече всички невидими сили
са застинали в този отвъден
и незнаен от никого преход.
Този преход е вход към безброя.
Той докосва вселената своя
и затваря оскъдното ехо.