Човекът, който имаше съвест

Съмърсет Моъм (1874–1965) е известен английски писател и драматург. Смятан за един от най-популярните британски автори, неговите творби безспорно са сред значимите литературни произведения на 20-ти век. Огромното му литературно наследство включва 20 романа, повече от 25 пиеси, множество пътеписи и есета, както и няколко сборника с разкази.

Талантът му да съчетава шокиращото със смешното, грубото със сантименталното привлича вниманието на читатели и критици към неговата самоирония. Безспорен виртуоз в късия жанр, разказите играят важна роля в обширната му работа. Писателят уникално пресъздава вътрешния свят на хората, а сюжетът винаги се върти около човешката душа – независимо дали става дума за жителите на лондонските предградия или за представители на висшето общество; художници, бедняци или скитници. С лекота премества действието от заснежените склонове на Алпите до Далечния изток и екзотичните острови в Южния Пасифик – представяйки дълга галерия от образи и човешки съдби.

Четейки разказите на Съмърсет Моъм, човек има усещането да се уюта удобно и да слуша завладяващи истории с нотка на остроумие от стар приятел. При разглеждане на страниците попадаш в магически свят с удивителни персонажи, пренасяйки се лесно почти физически във вилата или улицата, които той описва – все едно си там самият ти.