Кафе пауза

Поетичният свят е нещо необичайно. Поетът възприема реалността по различен начин от останалите хора. Той я разчупва и след това я сглобява наново, създавайки нещо оригинално и уникално. Светът се явява като калейдоскоп – на пръв поглед същият, но всъщност различен.

Какво обаче се случва, когато поетът реши да пише проза?

Получава се същата странна новост, но под формата на история или сюжет. В нашата литература има много примери за подобни случаи.

Пред нас стои една такава книга. Иглика Дионисиева, поетеса, е трансформирала своите поетични идеи в кратки и увлекателни разкази, в които светът изглежда едновременно познат и непознат. В тези истории мъртвите си "крадат" деня с цел да го подарят на любимите; фалшиви ясновидци стават истински герои, а дяволът (в контекста на Булгаков) изгаря книги.

Освен това е важно да споменем - в своя дебютен сборник разкази Иглика Дионисиева възражда популярния през 30-те години стил диаболизъм. Няма нужда да изброявам всички известни имена от нашата литература – читателят сам може да открие предшествениците на Иглика. Но със сигурност ще му харесат нейното увлечение към мистиката както и присъстваща ирония и склонност към гротескно представяне.

Роберт Леви