Дневници I част (23 юни 1956 - 31 януари 1959)

Недялко Йорданов представя нов и изненадващ подход към собственото си Аз, публикувайки трилогия с личните си дневници от ученическите и студентските години. Първата книга съдържа целия текст на три тетрадки, написани когато е бил на 16-19 години, в които са запечатани най-дълбоките му мисли и ранни творби. Нито едно от тях не звучи младежки наивно; напротив – те разкриват един завършен и силен характер на човек, който знае какво желае и как вижда живота: "Как ми се мечтае да стана известен поет! Толкова много желание имам за това," споделя той. „Това е била моята мечта още от седемгодишна възраст."

Авторът ни пренася в средата на ХХ век като с машина на времето, а този период далеч не е черно-бял. Героите, чувствата и събитията са толкова наситени – пъстри, болезнени или щастливи – че всичко придобива яркост благодарение на искреността в прекрасните момчешки думи, написани с таланта на голям творец.

Запознаваме се с Недялко Йорданов като единайсетокласник в Трето смесено училище в Бургас, където преживява първата си истинска любов, която го вдъхновява дълго време. Ставаме свидетели на отношения основани на обич и доверие със семейството му както и специалната връзка с учителката си, която играе важна роля при неговото израстване. Разглеждаме трудностите пред него при взимането на решения относно бъдещето – дали да последва амбициозната кариера дипломати или да остане верен себе си чрез литературата и своя поетичен дух.

„Моят дневник е искрен и откровен; това е най-важното,“ отбелязва Недялко Йорданов. За него той представлява „прецизно отражение на човешкия опит без никакви лъжливи изображения!“ Много от стихотворенията родили се във страниците му досега не са били публикувани и за първи път ще достигнат до читателската аудитория.