А можехме да бъдем...

Роуз Блейк е млада и страда от неизлечима болест. Филип също е млад, но притежава изключително добро здраве. Неочаквано между тях възниква любов – онази дълбока, взаимна и безгранична обич, която отключва вихрушка от силни чувства, неподозирани страсти и действия. Възникват въпроси без отговори, съмнения и прозрения; моментите на колебания се редуват с тези на стабилност; чувството за яростно отказване контрастира с абсолютно приемане; всичко това води до размисли за началото и края на връзката им. И няма как да не изпиташ онова неземно усещане, когато сте двама.

„А можехме да бъдем...“

Първоначално заглавието ми се стори натоварено с меланхолия и тъга. Но след кратък размисъл усетих нуждата да допълня фразата: защото можехме да станем всичко – щастливи или нещастни, заедно или разделени, вдъхновени или разочаровани, смели или страхливци… Просто можем да бъдем. Ние! „Но не бяхме...“ звучи като естественият ответ на „а можехме да бъдем.“ Всъщност тази малка книга удивително опровергава собственото си заглавие.

Мария Лалева

?

?

?

Пет години борба с четири мозъчни операции зад гърба си; осем книги написани и една мечта - оздравяване! Това би могло да бъде описано в визитната картичка на 17-годишния Иво Христов. Диагнозата му е Неврофиброматоза тип 2 – заболяване, което причинява образуването на тумори по нервите в централната нервна система и гръбначния мозък. Тази болест взема детството му и руши мечтите му, но едновременно с това го дарява със ценен талант – способността да пише.