Да се родиш виновен Ч.3

Човешката душа често се държи като животно, което преживява миналото – тя отново преработва събития, потънали в дълбините на времето, и ги дъвче с удоволствие или страдание, проявявайки търпение и мазохизъм.

Моята душа не е изключение; вече петдесет години носи със себе си тръните от детството и младостта, а сънищата постоянно преразглеждат най-болезнените моменти.

Как можем да укротим това "животно" - нашата душа? Как да я насочим към стъпалата на човешкия храм и нагоре към величествения купол?

Бъди внимателен - щом чуеш поредното й оригване или усетиш, че натрупаните чувства могат да задушат атмосферата – значи е време да ѝ предложиш нова храна.