Диалози / Сенека

През продължение на сто години, от 40-те години преди Христа до средата на 60-те след Христа, семейството на испанците Аней от Кордуба (сега Кордова) играе важна роля в историята на Рим. Луций Аней Сенека Стари, известен и като Ретора (55 г. пр. Хр.-39 г. сл. Хр.), е ключов фигура за съхранението на информация относно практиките в реторските училища по негово време. Неговият внук Марк Аней Лукан (39 г.-65 г.) е авторът на историческия и силно реторичен епос "Фарсалия", който разглежда гражданските войни между Помпей и Цезар. Най-забележителният представител обаче е вторият син на Сенека Стари – философът, писателят и наставникът на Нерон Луций Аней Сенека (4 или 1 г. пр. Хр.-65 г. сл. Хр.).

Историците определят Сенека като стоик, а той самият се идентифицира с тази философска школа, която следва „мъжествения път към добродетелността“ ("За твърдостта на мъдрия", I, 11). Въпреки това той не отхвърля полезните съвети извън рамките на стоицизма; например учи се от Секстий как да изпитва собствената си съвест всеки ден (в диалога "За гнева", книга трета XXXVI), а при Епикур открива разумния подход към удоволствията и стойността им спрямо добродетелта според стоиците. Това търсене чрез философия присъства както в драматургичните му произведения, така и особено - в прозата му - започвайки от "Естесвенонаучни проблеми" до популярните у българския читател "Нравствени писма до Луцилий".