Дванадесетте цезари

След бурите на предишните векове, вторият век носи спокойствие и просперитет, които са отчетливи в литературното творчество от този период, като например писмата на Плиний Млади. Възможно е да се каже, че не е имало по-подходящо време за развитие на различни изкуства, особено с оглед на факта, че Рим вече разполага с необходимото самочувствие и собствени примери за подражание във всяка сфера. Основната задача на историка е да анализира и разбере явленията от времето, когато се утвърдило едноличното управление, известно като "принципат". Биографиите на дванадесетте цезари осветяват два ключови века за Рим – единия преди Христа и другия след него. Въпреки това Светоний не предлага дълбок исторически анализ, който да свърже тези дванадесет личности в единна хронология на историческите събития. Той разглежда своите обекти индивидуално и детайлно - обсъждайки техния произход, обществена кариера, личен живот и сексуалност, външен вид и здравословно състояние, образование и интереси, религиозни убеждения и смърт. Информацията му идва от разнообразни източници: протоколи от сената, държавни документи, историографски трудове; произведения написани от самите императори; спомени на техни съвременници; дори слухове. И всичко това – което би могло да изглежда грубо или повърхностно – в системата на Светоний представлява факт само по себе си допринасящ към описанията му. Първоначалните биографии — тези за Цезар , Август , Тиберий — демонстрират значителна сухота и формалност в изложението си главно защото те се основават предимно на писмени доказателства; освежаващи детайли понякога нарушават тази строгост с пикантна информация . Колкото повече напредваме към времето на автора , толкова по-изразително стават цветът ѝ ; свидетелските спомени дават живост над иначе задушевната атмосфера .