Парадокси на демокрацията

Втората половина на XX век премина под влиянието и интелектуалното влияние на множество преводачи от основните европейски и световни езици, които значително повишиха нивото на българското преводаческо изкуство. Трудно е да се изброят всички техни имена, но сред тях можем да споменем Сидер Флорин, Кръстан Дянков, Жени Божилова, Димитри Иванов, Пенка Пройкова и много други. Без усилията им съвременната българска култура щеше да бъде лишена от важни произведения в областта на класическата художествена литература, философията и научната литература.

Сред най-забележителните фигури в тази група е Георги Куфов – известен с преводите си от гръцки и френски език. Неговата работа включва адаптации на произведения като "Алексис Зорбас" от Никос Казандзакис и "Човекът, който минаваше през стени" от Марсел Еме. Освен блестящ преводач, той беше активен полемист и публицист с остър ум.

Лайтмотивът на неговата книга е възмущението срещу замяната на нравствени ценности по време на така наречения преход в България. Всеки раздел прелива от остроумие; акцентът пада върху играта със словесността и многозначността ѝ. Авторските внушения обхващат широк спектър - от саркастичната критика до артистичните наблюдения за исторически паралели между съвременността в България и минали времена.

Куфов не крие разочарованието си спрямо провалите след демократичния преход; това му вдъхновява остри коментари относно политическите реалии у нас. Чрез реторични въпроси той демонстрира своя патриотизъм, морална стойност и нежелание да приема все по-ширещото се опростачаване във обществото ни.