Балада за Георг Хених

Малко са българските книги от последните три десетилетия, които успяват да накарат толкова много читатели да се разплачат за теми като Красотата, Любовта и Изкуството. Тя представлява малък прозорец към небето, открит точно преди Преходът да ни направи цинични и иронични. Пасков възвисява човешкия дух, но първо ни повежда до дъното.

В произведението "Балада за Георг Хених" самият Господ поема върху себе си страданията и греховете на всички нас. Виктор Пасков е един необичаен евангелист; с тази книга той достига до вечността – тя е едно от най-значимите творби в съвременната българска литература. Ние сме материалите в ръцете на майстора Георг, а изборът дали ще станем виола или бюфет зависи само от нас. Читателите, избрали виолата, са тези, които намират спасение в "Балада за Георг Хених".

Има книги, които те оставят без думи или дори без дъх. "Балада за Георг Хених" е именно такава – след нея човек желае да стане по-добър. Това произведение съдържа някои от най-красивите и вдъхновяващи страници написани на български език досега; кратката му форма го прави може би най-великия роман в България.