16-а република ли?

Изследвания и материали за българо-съветските отношения след Втората световна война

Тази книга не е била първоначално планирана. Тя се роди в резултат на възобновените дебати и политическите манипулации около тема, която бе широко разпространена по време на ранните конфликти от 90-те години на ХХ век. През този период беше наложително да се преразгледа историческото познание с цел да бъде освободено от силната идеологизация и митологизиране на личности, партии, движения и събития. С началото на прехода възможността за запълване на "белите полета" значително се увеличи благодарение на достъпността до архивни документи. Основната научна цел новият подход към изучаването на историята беше да върне плурализма в интерпретацията на историческите факти.

Въпреки безспорните предимства за развитието на професионалната история през преходния период, той донесе със себе си и нови рискове. Най-кратко те могат да бъдат обобщени с две думи: сензационност и политизация. По време на бурните години в началото на 90-те стари комунистически митове бяха заменени с множество нови антикомунистически идеи; хора бяха критикувани или хвалени не само за реалните си действия, а понякога дори за напълно измислени такива.

С оглед излизането от цикличното поведение около сензацията и политическите злоупотреби представяме тази книга, която включва както изследвания относно българо-съветските отношения и международните интеграционни процеси като цяло, така и над сто документа свързани със спорната тематика. Запазили сме всички гледни точки - от желанието България да стане част от „семейството“ на съветските народи до тези, които са против такова виждане. Комбинацията между изследвания и документи показва, че книгата е предназначена за читатели, които искат по-добро разбиране за миналото си и са готови да инвестират време в проучването му чрез документални доказателства.

- Искра Баева, Евгения Калинова