Хайдегер и философската традиция

Научната революция, която се случва през XVI и XVII век с важни личности като Коперник, Галилей, Декарт и Нютон, стартира исторически процес, който драстично променя перспективите на западната култура. В продължение на няколко века по-късно започва да се наблюдава преобладаването на научно-техническия разум над философското и религиозното мислене. Тази тенденция е изразена в известните думи на Ницше: „Бог е мъртъв”. Мартин Хайдегер, най-влиятелният философ на XX век и с религиозен произход, търси нови пътища за философията и възможности за автентичен религиозен опит в контекста на концепцията за "смъртта на Бога". В централна точка от неговото размишление относно традицията стои онтологическата разлика между битието и биващото – концепция винаги подразбирана, но никога истински разглеждана в историята на философията. Темата за битието и неговият смисъл предоставя нов поглед върху дълбините на традицията; тук натуралистичният подход свързан с научно-техническото познание и наследените идеалистични форми показват своето несъответствие със съществуването като исторически аспект на човешкото битие. Ранният Хайдегер вярва, че различието между битие и биващо предлага нови хоризонти пред развитието на философията като основна дисциплина. Обаче късният Хайдегер вече вижда необходимост от развитие на напълно нов тип мислене - такова което преминава не само отвъд науката и традиционните форми на религия, но също така извън самата философия. Но доколко успява Хайдегер да преосмисли или да надмине установената философска традиция? Успява ли той да намери начин за размисъл, който да избегне растящата заплаха към същността човечество от все по-интензивното технизиране както в живота така и във света?