Потомците

Василка Николова Донова е родена на 8 януари 1928 година в село Гълъбо, намиращо се в Старозагорско. В същата година баща й успява да закупи тухларна със заем от Народната банка и за десетилетие я трансформира в успешна модерна фабрика. След 9 септември 1944 г. обаче заводът бива национализиран, а Василка е наречена „народен враг“. Тази клеймо оказва дълбоко влияние върху целия й живот. За две години не може да продължи образованието си във висше учебно заведение, тъй като й отказват удостоверение от Отечествения фронт (ОФ). Изключена е от ДСНМ поради статуса си на „национализирана“, аполитична и индивидуалистка личност. След множество трудности най-накрая получава възможността да завърши българска филология в Софийския университет, но многократните й опити за кандидатстване в аспирантурата са последвани от категорични откази по политически причини.

В новата си книга "Потомците" Василка Донова споделя именно тази своя история – разказва за живота на интелигентно и свободолюбиво момиче, чиито стремежи и мечти са жестоко потискани от злото, което нахлува след 9 септември 1944 г., когато комунистическата идеология започва да доминира в България. Това е безмилостната борба на една светла душа срещу мракобесието и простащината на действителността, която пречи на правото ни за любов, справедливост и свобода.

„...Имаше ли дом в България без страх от насилие или отмъщение, породени от завистта и злобата? Страхът идваше от алчните лумпени, които станаха силни чрез властта? А ОФ обещаваше законност и сигурност на народа...“

„...Душата на Светла беше спокойна... Небето над нея бе ясно. Не осъзнаваше приближаващите тъмни облаци; бурята наближаваше. Но тя знаеше колко важно е да се намеси във вселената около себе си и да допринесе за изграждането му според принципите на красотата и справедливостта – така че всеки човек там да бъде уважаван гражданин...”