Грешница в полумрака. Хуморески

**Утешение за душата**

В един момент осъзнах, че съм станал глупав.
Не се бе случило нищо особено. Сутринта просто станах, избръснах се, взех си душ и закусих преди да отида на работа. Но през цялото време усещах какво ли не - само това, че съм глупак. И знаете ли, чувството не е толкова ужасно – нито боли, нито те кара да трепериш или да изпитваш дискомфорт. Просто си глупав и толкова.
През целия ден наблюдавах реакциите на хората около мен. Нямаше нищо необичайно; всички ми говореха така все едно не знаят за моето „глупост”.
След работа минах през местното кафене и пийнaх една водка с кола... после още една... Нищо не се промени – пак бях глупак.

Когато се прибрах у дома, жена ми гледаше любимия си сериал.
- Марче - казах й несигурно докато я прегръщах - знаеш ли, че съм глупак? Тази сутрин...
- После! - прекъсна ме тя нетърпеливо. - Изчакай малко да довърша филма!
След края му реших да споделя истината направо без увъртания.
- Аз съм - рекох - глупак! Усещането дойде тази сутрин! Осъзнавам го напълно!
- Още веднъж?! – усмивката на жена ми беше подигравателна…