Средновековната университетска метафизика. Четири лекции

Книгата представлява опит за разглеждане на същността на средновековната университетска метафизика, използвайки примери от интелектуалната история на западноевропейското Средновековие. В нея се акцентира върху четири основни теми, които илюстрират хронологичното развитие на усилията на средновековните мислители в изграждането на тяхната собствена метафизическа представа за човека, света и Бога. Това е постигнато чрез три ключови компонента: наследството от античната философия и науки, рационализирането на интуитивния светоглед и промените в лингвистичните и логическите аспекти. Обсъжданите въпроси относно връзката между философията и теологията, значението на религиозната истина или определянето предмета на метафизиката са до голяма степен повлияни от откритията свързани с автентичните трудове на Аристотел по философия и естествени науки. Тези фактори водят до стремеж към универсално изразяване, което обединява усилията в граматиката, логиката (философия) и метафизиката под една познавателна структура. Тази структура включва изучаването на „трите философии“ – естествена, морална и метафизична.