Емоциите в културата на Българското възраждане

Като част от общност с комплексна историческа съдба, личността по време на Възраждането преминава през множество предизвикателства и преживява разнообразни емоции, които в крайна сметка оформят определени модели на поведение. Това позволява да се създадат стереотипи като "гневният човек", "човекът, който се усмихва", "страхливецът" и "очакващият", представляващи подобни социални реакции.

По времето на Възраждането емоциите насочват общественията енергия към трансформация на установеното положение и едновременно служат като отражение на личните чувства и настроения на индивидите, свързани със споделената обществена съдба.

Румяна Дамянова, старши научен сътрудник и доктор по филологически науки, завършила българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, работи в Института за литература при БАН от 1975 година. Тя специализирала в Полша през 1979 г., а от 1995 г. ръководи секция „Литература на Българското възраждане“. Член е редакционния съвет на списание „Български език и литература“ от 1997 г. Научните й интереси обхващат културната и литературната сфера по време на Българското възраждане (18-19 век), стереотипните конструкции, както и културните нагласи, механизми и поведенчески модели от XIX век. Автор е на книги като "Илия Волен: Литературни анкети" (1980), "Писмата в културата на Българското възраждане" (1995) и "Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането" (2004). Освен това публикувала редица статии; била главен редактор και съставител за сборниците “Шишманови четения” and членствала в редакционните колегии за трудове посветени например на С. Беляева или Д. Леков; водила различни български和 международни научно изследвания проекти.