Невидимото дете

Змеят доплува до прозрачната стена и отвори устата си, изпълнена с малки, бели зъбчета.
„Явно е ядосан - помисли Муминтрол. - Ядосан е, въпреки че е толкова дребен. Какво мога да направя, за да спечеля любовта му?... И какво ли яде? Какви храни предпочита един змей...?"
Възбуден и притеснен, той взе буркана и тръгна към къщата много внимателно, за да не удари змея в стъклените прегради. Беше ужасно малък и уязвим.
- Ще се грижа за теб и ще те обичам - прошепна му Муминтрол. - Нощем ще ти давам възглавницата ми, на която да спиш. А когато пораснеш и започнеш да ме обичаш, ще те водя на плуване в морето..."