В края на ноември

Оголените дървета пробиваха мъглата на ноември, а последните червени и жълти листа падаха. Снусмумрик навлезе в безкрайната горска тишина. Хемулът се събуди бавно, осъзнавайки, че отново е самият той, и му се прииска да бъде някой непознат. Филифьонката остави страховете и чувството за самота зад себе си и извади куфара си. Малкото хомсче прекъсна собствената приказка за майка си и семейството, която само разказваше на себе си, решавайки още сутринта да поеме натам. Само Мюмлата беше доволна - от главата до петите - но дори тя започна да се приготвя.
Така те тръгнаха на север към спокойната долина с надеждата да усетят какво е да се събуждаш рано в муминската къща и да бъдеш щастлив. Но домът беше необичайно тих, а муминтроли липсваха по неразбираем начин. Как ли ще успеят тези странни персонажи?