Български хроники Т.2

В "Български хроники" съм включил разнообразие от жанрове: художествена литература, драма, есета, поезия, епос, публицистика, документалистика и научни аргументи, както и фантазии и хумористични истории. Смятам, че това придава естественост на книгата ми.

Определих произведението си като поема заради стила му на древните саги – с пристрастност и преувеличения. Използвани са всички изразни средства на образния език: метафори, притчи, сравнения и олицетворения; повторенията и алегории допълват посланията. Графично "Хрониките" следват формата на библейските стихове - всеки абзац съдържа толкова думи, колкото могат да се произнесат наведнъж без прекъсване; той обикновено предава една идея или рисува един образ. Разнообразната дължина на стиховете поражда различен ритъм при четене и оформя ритъма на поемата.

Стремях се да комбинирам научността с художествени елементи така, че историческата истина да не бъде компрометирана; напротив – желая тя да стане по-ясна, жива и убедителна за читателя.