Наръчник на апологета

Историята на Трета книга от "Наръчник на апологета" е свидетелство за времето на преследвания срещу св. Българска Православна Църква по време на комунистическата власт в страната между 1944 и 1989 г. Книгата не само че беше забранена за печат, дори и в ограничен тираж Годишника на Духовната академия, но също така бе закупена от св. Синод и преписана от архимадрит Василий (Трингов) за лична употреба. Сега, след години мълчание, тя най-накрая достига до българските читатели.

Рано или късно този потулен труд ще внесе светлина не само върху основната си цел — защитата на християнската вяра и опровержението на лъжите разпространявани от "воинствуващите безбожници", както те самите се наричаха, но също така служи като паметник за времето, когато е бил забранен. В онези дни нашата св. Българска Православна Църква сияеше ярко - църквата-мъченица беше подложена на гонения и унижения от властимащи с безмерно влияние! Божията благодат присъстваше силно в богослуженията; хората тичаха през студ и мъгли към Божия храм като към дом роден – място където светлата ни Църква осветяваше душите им!

Въпреки жестокото преследване, Църквата оставаше устойчива в страданията си. Сред двамата смели представители - проф. Борис Маринов и Александър Величков - които въпреки репресиите не се уплашиха да защитават своето вероучение чрез публикации във "Духовна култура", "Църковен вестник" и Годишника на Духовната академия – те давали отпор всяка злостна атака срещу православието.

Не можем да пропуснем значимостта на отец архимандрит Василий (Трингов). Въпреки особеностите му той притежаваше искрено вярване и стремеж постоянно да свидетелства за Бога пред обществеността, което често го поставяло под натиск сред политическите обстоятелства тогавашното време. През 60-те години той бил изпратен в заточение поради смелите си проповеди в Бачковския манастир там именно записал третата книга от "Наръчникът". След завръщането си обратно в София под строг контрол той продължавал да говори словото Божие извън амвона.

Бог да прости тримата верни деятели на свята Българска Православна Църква! Нехайството над труда им няма значение — техните дела ги следват навсякъде (Откр. 14:13).
Анастасия Бойкикева