Андрей Ляпчев

В живота на Ан. Ляпчев могат да се откроят три основни направления.

Първото е Македония. През целия си живот, роденият в Ресен българин полага усилия за подобряване на условията на македонските българи и опазване на българската идентичност в териториите, завзети от съседните народи. Всичките му действия във ВМК, ДП, както и като депутат и министър, са насочени към защитата на родния край от заплахите идващи от турци, албанци, сърби и гърци.

Второто направление е свързано с Демократическата партия (ДП). Ляпчев изгражда близки отношения с П. Каравелов и след смъртта му става известен като последовател и разпространител на неговите идеи и принципи. Като видна фигура в ДП той заема министерски постове два пъти през десетгодишен период, оказвайки влияние върху съдбата на България – особено около признаването на независимостта й и преговорите по Солунското примирие.

Третата важна линия в дейността му е участието му в Демократическия сговор и заемането на позицията министър-председател - връхната точка в политическата му кариера. По това време Ляпчев представлява личността способна да установи баланс между различните интереси вътре в Сговора, който бил оформен чрез сложни компромиси. Той става символът на този компромис именно защото властта трябва да остане при Сговора докато същевременно търси нов начин за помирение след тежките политически кризи предходно.

През петте години начело на изпълнителната власт Ляпчев демонстрира умение и решителност като политик. Пред него стоят две ключови задачи: първо – нормализиране политическото положение у нас така че победителите от Първата световна война да разберат промяната; второ – икономическо стабилизиране посредством финансово подпомагане отвън без управлението да бъде изземвано от Сговора. Независимо от острите критики срещу него, успява успешно да справи със задачите си – легализира Коммунистическата партия под прикритие или чрез внимателно избрани лица; позволява свобода за БЗНС но провокира разложение там; премахва Ив.Вълков без последствия за престъпленията му; а стабилизационният заем остава спорен сред много свои съвременници.

Ляпчев показва как може да се оцелее в трудната политика с подобни стратегии . Във всяка политика няма идеални личности , а отношението му към Балканския съюз например остава противоречиво…
Автор: Войн Божинов