Историята, населена с хора Т.II - Интервюта, свидетелства, спомени

В работата по втората книга бяха направени определени изменения, свързани с жанра, темата и авторството. Тези корекции произлязоха от нашия опит при съставянето на първата книга и от мненията, очакванията и препоръките на читателите, както и на самите интервюирани.

Отначало ни учуди фактът, че малко от поканените за интервю отказаха да участват; във втория етап обаче тези случаи практически изчезнаха (с изключение на двама души, които не успяха да спазят срока). Станахме свидетели на това как активната част от българското общество изглеждаше подготвена за нашата инициатива. Някои можеха да се колебаят дали личните им разкази няма да бъдат използвани неправомерно за политически цели. Вече публикуваната книга ги увери, че ние сме просто хроникьори на житейски истории в контекста на конкретния период.

Още преди старта на проекта декларирахме намерението си да съберем разнообразни автобиографични свидетелства без предварителна пристрастност. Читателите не ни упрекнаха за избора ни: членовете на екипа предложиха „интересни личности“ – професионалисти с опит и принос към българската култура. Обсъждахме имената им, а след като те приеха участието си, често ни изненадваха с дълбочината или формалността в изложението си. Не отхвърляхме дори по-малко оригинални разкази - все пак те допринасяха към пъзела. Историята оживяваше чрез тях.

Интересното беше, че публикацията понякога не приемаше критериите за подбор; възможно бе тя да бъде сметната за „елитарна“. Това може би идваше от недоверието вследствие манипулациите в медиите. Факт остава обаче, че искреността – макар понякога автоцензурирана – в показанията на над сто участници не може да бъде наречена „статистическа извадка“, независимо че много социологически проучвания черпят аргументи именно от подобен тип данни. Ние заявихме: нямаме претенции; представяме човешки автобиографии.

С оглед задачата ни решихме освен местните участници да включим още една група българи – новоизпечени имигранти, предимно млади хора със собствени становища относно живота "тук" и "там".

Неправилно би било разделянето между живеещите тук и тези извън страната - проблемът е индивидуален с дълбоки исторически корени: гурбетчийството присъства векове наред до временното му прекратяване през последните десетилетия.

Разбира се установяването контакти с наши сънародници зад граница представляваше трудност. Макар повечето техният ангажимент да беше доброжелателен трудно можем го наречем диалог; някои предпочетоха монолога под формата на личен разказ или спомени. Благодарим им специално - те нямаха собствен интерес! А всяко тяхно свидетелство предлага ценна информация относно глобализирания свят и проблематики които утре ще станат актуални тук при нас.