Човешката агресия

В контекста на еволюционното и индивидуалното развитие, агресията представлява най-значимото отклонение от иначе хармоничната представа за напредъка на човечеството – разкритията в областите на атома, генетичния код и наследствените заболявания, както и изследванията на космоса. Защо се случва това, когато човешкото съществуване става възможно след отказа от насилие срещу себеподобни и близки (като канибализъм и инцест)? Ясно е, че тази човечност все още не е достигнала зрялост и сама подкопава основата си.

В съвременните "информационни" общества, където логическата активност доминира сред хората, агресията може да има само социална или когнитивна мотивация. Възниква въпросът дали акцентът върху познавателната комуникация не пренебрегва етично-практическите аспекти и особено тези свързани с убежденията? И доколко такава несъгласуваност допринася за незавършеност у индивидите и прояви на агресия?

Доцент д-р Христо Попов работи като клиничен психиатър в Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Той има множество публикации, включително няколко монографии съсредоточени главно върху граничната психиатрия. В тях са разгледани както клиничните проблеми, така и психосоциалните аспекти на стреса, личностните кризи, тревожността и депресивните състояния, а също така теми като човешката агресия , насилието , посттравматичният стрес , тероризмът , трафикът на жени и проституцията .