*Всички на носа на гемията

Винаги съм считал Деян Енев за изключително даровит автор. Той никога не се е фокусирал върху победителите, блясъка или полумрака на успеха. Вместо това, той рисува образи на тихите неудачници – непознати личности, които живеят в отдалечените кътчета на живота. Неговото търсене на спасение за човечеството се намира в дълбочините на битието и забравените места. Там, където нищо не крепи нашето съществуване толкова силно като любовта и помощта от някоя "душичка". Помощта винаги идва без задни намерения, защото става дума за хора, които дори не помислят да искат повече от това, което притежават. В наше време подобна проза е безценна; озлоблени от живота често пренебрегваме именно тази най-незабележима и обновяваща страна на действителността. Фактът, че един писател сега устоява на всякакви изкушения - да бъде отчаян или циничен и да използва груби думи - говори много за неговата вътрешна сила и творчески качества. Когато споменем тези скромни неудачици, веднага можем да си припомним разкази като "Серафим" на Йовков. Това присъствие е особено важно за националната литература; тя трябва винаги да включва автори, които защитават милостта към ближния.
Димитър Коруджиев