Чародеецът Бохем

Въпреки че от смъртта на Димчо Дебелянов са минали 87 години, той остава не само близък, но и един от най-обичаните поети сред българската младеж. Искреността, интимността, романтичният му дух и елегантността на творчеството му завладяват дори най-хладните сърца, а перфектното качество на стихотворенията му предоставя истинско естетическо удоволствие за всички читатели на неговите стихосбирки.

Като сирак, израснал в условия на бедност, тя става неизменна част от живота му и рано го въвежда в света на българската бохема. Там той се утвърдил като един от водещите поети в началото на XX век. Ако търсим предшественик на неговото бохемство в българската литературна история, можем да посочим Христо Ботев сред хъшовете през Българското възраждане. И при двамата това свободолюбиво поведение разкрива благородния им характер: тяхната смелост и откритост показват личното им достойнство и високи морални ценности. Съдбата свързва Дебелянов с Ботев още веднъж - те живеят кратко (по-малко от 30 години) и загиват в борба за освобождението на родината си.

Най-съществени сведения относно живота на Димчо Дебелянов идват от сестра му Мария Дебелянова-Григорова, която съхранява част от архива му. Значителен принос има също първата му любима Иванка Дерменджийска; именно тя публикува многобройните писма до нея от поета, които разкриват чистата и благородна природа у него. Спомените пък на близките приятели – поети и писатели като Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев и други – допълват картината за него. Не трябва да забравяме георгиев Геров — негов другар както в казармата така и фронтовете между 1912 г. до кончината му през 1916 г.
Здравко Дафинов