Автентичният Елин Пелин

Елин Пелин продължава да бъде популярен и след повече от половин век след неговата смърт, като популярността му почти се изравнява с тази на Иван Вазов, считан за "патриарх" на българската литература. Тази известност е резултат както на неговия забележителен талант в разказването, така и на факта, че множество поколения българи са израснали с неговите приказки, разкази и стихотворения, включени в учебниците. Интересът към творчеството му остава жив и днес издателствата продължават да публикуват многобройни детски книги, разкази и повести.

Въпреки обширните проучвания относно литературното наследство на Елин Пелин, малко материали разглеждат живота му. Това може да се отдаде на желанието му да скрие личната си история и дори да унищожава важни документи (като писма), които случайно попадат обратно при него.

Литературният историк проф. Кръстьо Генов полага сериозни усилия за събиране на документални данни за живота и произведенията на Елин Пелин. Журналистът Петко Тихолов поема задачата да изследва ключови моменти от личния живот и творческата дейност на автора – подобно каквото правят проф. Иван Шишманов за Вазов и проф. М. Арнаудов за Яворов. В последните години литераторът Стефан Памуков откри много неизвестни писма от Елин Пелин, които предоставят нова перспектива върху неговия живот.

Въпреки тези значими проучвания все още липсва систематичен труд, който подробно проследява развитието както на човека Eлин Пелин , така и творчество му – основан не само на новооткритите документи но също чрез личните признания той самият или спомените от хората около него.

Настоящата документална хроника цели именно това: да представи автентичния образ както на човека Eлин Пелин , така и авторските му постижения.
Здравко Дафинов