Led Zeppelin - романът/Песнопойка за плешиви хипита

Аз съм Джон Хенри Бонъм и утре е 25-ти септември, денят, в който трябва да умра. Това предсказание ми направи циганската кралица на панаира в родния ми град Редич през 1966 година. Единственото, което не уточни беше годината на моя край. Подозирам обаче, че го каза с цел да ме уплаши... Тогава бях млад и изпълнен с живот – току-що получих първата си заплата от строителната фирма на чичо Хенри и навършвах осемнайсет години точно по време на откритията на панаира - 31 май. Имах причина за двойно празнуване! Затова с приятеля ми Робърт (който идва всяко лято при леля си) вече бяхме изпили няколко халби Ел пред шарената палатка. В живота си съм виждал много красиви жени, но циганската кралица надмина всички тях! Очите й горяха като огън, а в ръката й държеше кристална топка. Може би за да избягам от нейното очарование се наведох и започнах да целувам обувките й. Тогава тя заяви:
- Джони, ти ще умреш на 25-ти септември!
Когато излязохме от палатката, чух песента "Дилайла" на Том Джоунс: "О, моя Дилайла, аз ще умра от любов!" Усещах как краката ми омекват и как умирам от любов по онази циганска красавица. След това Робърт ме заведе до храстите покрай реката и предложи да повръщам...

2.
Сутринта момчето се събудило рано и преминало между спящите тела на братята си, сестричката си и майка си в голямата стая; те били натрупани директно върху пода. На чардака през летните нощи спял неговият чичо. То затворило вратата след себе си със замаяни очи и било шокирано от ужасната гледка: първо видяло брадвата после главата на баща си – разрязана наполовина сред локва кръв... Чувствало присъствието на Страха – огромен паяк с парализираща воля; усетило миризмата му... И една влажна топлина греела момчешките му крака под дългата ризка.

Не станало ясно кой е убил баща му или защо - дали заради пари или жена - но животът му след този инцидент се превърнал във безкрайна битка срещу Страха. Въпреки че местните го смятали за корав човек, само той знаел истинските страхове.

Тъкмо бил завършил казармата когато селяните решили да свалят властта през 1923-та година; намерил тази работа опасна та затова решил да участва тоже. Те били седемнайсет души - само трима имали оръжие - тръгнали към града право през узрелите царевици; усещал Страха около себе си… Другарите му забавяли стъпки все едно приклякат уж по нужда… На уговореното място стигнали четирима души единствено.

Чакали доста време докато влакът мине все пак.. Разбрали тогава ,че линията не е взривена . Прибрали се обратно по домовете … На другия ден десетина кавалеристи дошли в селото начело с офицер издирвайки метежниците . Владислав скрил се в житото ,в хамбара ...Страхът бил там всред него … войниците мушкали щиковете свои насочени към купчината жито…

Нямаше ни звук когато желязото прободе ръката му ала кръвта го издала . Осъдили го пет години ,две години след амнистия попаднал зад решетки .

Врати ли? Оженил се ; деца родили им пет ..Животът изглеждал добре..Но женaму заболяла.И двамцata потеглили при знахарки..На края достигнали болница Александровска.Врачанския диагноза поставиха жестока-тумор ! Продавай последнитe нивички нa мизерия..

1943 година английските самолети бомбардирали София… Кой могъл-бягал…..Болнитe молели Господа....бомба паднала близост до болница …. Но докторити излезли извън укритиехo si a Владевица загинала ....от страх!

След погребение недостигнал даже средства оплакването възлюбленицa cлyга я положили Орландовци ...преди равняването прекарал цяла пустош овременнo корекции….

Прибирал бедствашен надвивал личност Страх….
...
Петър Марчев