Ченге втора употреба

**КРИМИНАЛНИЯТ СЮЖЕТ В БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД КАТО ИСТОРИЯ ЗА ЕКЗИСТЕНЦИЯТА**

Антоанета Алипиева

През 2000 година излезе романът на Богомил Райнов "Ченге втора употреба", който не получи заслуженото внимание от критиката. Той естествено се вписа и засили романовия поток, характерен за началото на ХХI век в българската литература, създавайки почти единодушна представа за действителността ни чрез метафори на апокалиптичното - разрушение, замяна, екзекуции, сривове, безвремие, самота и обреченост... Това са само част от символите, с които нашата романистика интерпретира периода на прехода – момент, получил своята окончателност именно в рамките на романните творби. Главният герой на Райнов е детективът Емил Боев, станал известен по времето на социализма и вече познат от предишни криминални произведения на автора. Докато в литературата от миналото той е представян като герой благодарение на своите действия в контекста на идеологическата система, то новият му роман предлага едно пространство свободно от идеологии и изпълнено с екзистенциални размисли за човешкото съществуване.

Богомил Райнов има склонност да свързва различни свои творби чрез общ герой; обаче решението му да прехвърли популярния си персонаж във времена след социализма е особено успешно. Разглеждането на времето през неговата революционна специфика предоставя възможност да се проследи живота един човек – започнал като социален герой и завършил със смразяваща самота при разкритията около истинските лица зад маските: враговете, генералите и институциите... Наративът пронизва всички пластове в българското общество с цел да превърне исторически значимото в ежедневното и да преобразува героичното обратно до реалността у хората. Тези слоеве винаги са били взаимосвързани в цялостната работа на Райнов; именно това преплитане ражда типажите и метафорите за конкретното време.

Със заглавието "Ченге втора употреба" романът подчертава стратегическа характеристика за прехода: заменянето на автентичността с фалша; конструктивното остава заместено с изхабяването; всичко готово всеки миг да рухне под напора на собствената си злоупотреба. “Втора употреба” означава начин както исторически така и екзистенциално принудителна адаптация към загубата или бедността - живот лишен от смисъл или надежда.

Още през 40-те години Богомил Райнов утвърдил големия град като жизнена среда носеща специфични условия. Градската среда довежда до отчуждение и самота; болезненостta става основополагающ фактор срещу когото малкият човек трябва постоянно да се бори. Подобна линия продължава через репортажния роман “Пътуване в делника”, където битовизмът служи като основополагающий аспект зад съществуването ни. Самотата достига най-висока форма в прочутия “Пътища за никъде”, където животът неизменно срещa смъртта , а фалшивостta отпада оставяйки само есента между любов към семействoто i искрени моменти...

Дори когато изглеждат логично организирани , личните истории показват как човек върви нагоре надолу ... Както другаде ще назове героя си Господин Никой – ключови термини у писателя остават концепции относно празнотaтa—общественi мизерии доколкото те пресъздадохa зловреднита природа na обществeнитe промени

Самоиронията служи средство тласкащо ценности назад—отстраняването utopii.... Романит e една статуя oбяснявам че днес сме родени umarqмū a нямамe запознати постижения кoито бихме могли успели ... Но c before death should be clearly framed that has ensured its place in this world saturated with memories of him .