Традиционно народно облекло по поречието на река Струма

Облеклото, като елемент от традиционната материална култура, формира социално-антропологичния образ на човека. То играе важна роля в интеграцията на индивида в общността. Затова промените в облеклото не само че са свързани с нуждата на човек да се защити от външни атмосферни условия, но също така показват стремежа му да подчертае принадлежността си към определена група и идентичността си с нея.

В етнографската литература облеклото се разглежда като запомнящ се художествен символ за връзката с етноса и фактор за опазване на етнокултурните традиции. Народоведът Любомир Милетич още в началото на XX век го описва като изразителен белег на народностната идентичност, наред с езика, който служи за един от най-надеждните показатели за принадлежност към конкретен народ. В края на века облеклото започва да бъде възприемано като "визитна картичка", представяща различни народи. Считано е за ключов аспект от етничността и има значима роля при запазването на историческата памет.

С времето облеклото придобива не само утилитарна функция, а става знак – следвайки модата или носейки специфична дреха, индивидът вече не е просто облечен; той получава ново значение. По този начин то указва социалния статус и отношенията между хората в обществото. Освен това облеклото действа и като инструмент за регулиране въвеждането и поддържането на традиционно патриархалните отношения. Тези аспекти привличат вниманието на многобройни изследователи през годините.