Диатриби

„Не съм ли без страдания и тревоги, не съм ли свободен? Кога от вас е ставало свидетел на моя провал в стремежите ми или на среща с това, което избягвам? Кога съм показвал недоволство към бог или човек, кога съм обвинявал някого? Нима някой от вас ме е видял потиснат? Какво отношение имам към онези, които ви плашат и на които се възхищавате, когато застанат пред мен? Ами като към роби! И кой може да погледне мен и да не помисли, че вижда своя цар и господар?“

„Моля ви, спрете да се прекланяте пред материалното и да ставате роби на вещите. След това започвате да служите на хората, които могат да ви дадат тези вещи или пък да ги вземат обратно.“

„Как може един акропол да бъде разрушен? Не чрез оръжие или обстрел; а чрез идеи. Можем физически да унищожим акропола в един град, но можем ли всъщност да разрушим акропола на желанията си или този на привлекателните жени? С други думи – можем ли действително да осъзнаем акропола на тиранията вътре в нас – който присъства ежедневно под различни форми? Именно там трябва да започнем – с разрушаването на собствената ни тирания.“

„Човекът лесно може да доведе до загуба всичко около себе си; нужно му е само малко отклонение от разумността. За капитана не са необходими особени умения за обръщане на кораба; достатъчно е просто малко наклонирване срещу вятъра и вече корабът потъва. Дори ако той не желае това – само едно краткотрайно разсейване би могло моментално da го унищожи. Подобно нещо важи и за нас: дори мигновено отпускане може напълно να заличи постигнатото досега.
Затова бъдете внимателни с мислите си и винаги оставайте будни.“