Надеждата умира последна

През 26 г. сл. Хр. в Тевтонския лес се водят жестоки сражения между германските племена и римските легиони. Пълководецът Квинт Валерий Цепион е убит с стрела, след като е предаден, докато се намира в палатката си. Неговата съпруга Вера загива на бойното поле по неизвестни причини. Единствените, които знаят истината, са Марк Валерий Цепион – бъдещият генерал, и сенаторът Публий Аврелий Стаций, който е споделял леглото на Вера Клавдиана – майка на приятеля си Марк.

В Рим през 46 г. сл. Хр., форумът е изпълнен с нетърпеливи хора, очакващи да посрещнат своите герои - тържеството представлява най-висшето признание за римския войн и този път то е насочено към генерала Марк Валерий Цепион. Градските хълмове са осветени от поредица пожари; Антоний Фелиций – спекулант, бива намушкан с нож при слизането си от носилката на Публий Аврелий Стаций, облечен в неговата туника. Сенаторът детектив чувства вина към човекa, който може би е станал жертва вместо него самия.

С помощта на приятелката си Помпония, интенданта Парис и верния секретар Кастор той трябва не само да разкрие убийството и виновниците за пожарите, но също така да опровергае всякакви подозрения относно собственото му участие в тези престъпления - както минали преди двайсет години , така и настоящи днешни факти . Всъщност единственият начин да се защити e като разбере кой стои зад смъртта на Антоний Фелиций. Дори без конкретни доказателства сенаторът разглежда различни възможности: любовна връзка или омраза; блестящото привличане на злато; а защо не стремежа към абсолютната власт - тъй като тронът в Рим не предлага две кресла едновременно.