Малкият приятел

Романът „Малкият приятел” на Дона Тарт ни потапя в магичния свят на дълбокия американски Юг, където детството се сблъсква с реалността на възрастните по един изключително страшен начин.

Всеки нов роман на Дона Тарт, значима личност в американската литература, предизвиква голям интерес, тъй като тя публикува само по едно заглавие на десетилетие. Вторият й труд „Малкият приятел” пренася читателя във времевата бездна на Южните щати, където зад спокойната и сънна обстановка дебнат мрак и непознати тайни. Семейството Клийв е гордо от своето наследство, но има аспекти от миналото им, които остават недосегаеми за разговор. На един трагичен празничен ден деветгодишният Робин Клийв е намерен обесен на дърво в градината си. Единайсет години след това смъртта му остава неразгадана – въпреки че при инцидента домът е бил пълен с гости, никой не успява да открие каквато и да било следа от убиеца.

В малкия град край Мисисипи сестрата на Робин, Хариет, живее сама сред семейството си - хора белязани от трагедията - изграждайки свой собствен свят чрез книгите. Заедно със своя приятел Хийли те решават да разкрият идентичността на убийцата и да го наказат. Но започвайки като невинна игра за деца, тяхното приключение ги отвежда по опасни пътища сред сенките и призраците на южния американски живот.
През 2002 година самата Дона Тарт описва творението си като "стряскащ роман за конфликта между детската психика и света на възрастните" по най-тревожния начин... След успеха на „Тайната история”, тя желае да напише произведение различно във всяко отношение. Докато „Тайната история” представя събитията през погледа само на Ричард – сякаш заснето с камера – целта й била “Малкият приятел” да звучи много по-симфонично или подобно нагоре до величествеността в стил “Война и мир”. Според общоприетото мнение този подход към писането е изключително сложен.

„Малкият приятел” представлява роман наситен с трагичен реализъм; случките са описани така както бихме ги видели в трескав сън. Макар светът около Хариет да бъде изпълнен със сенки и призраци, той няма нищо магическо; аналогично важи за гневния лирически рационализъм у самата Тарт. Нейният текст точно предава действителността такава каквато е - мрачна , грозна , опасна и объркана – филтрирана през ярките цветове и несбываемите желания na детството . Произведението увлекателно заплита приказка , но не позволяva утехa c мисълta , чe всичко e просто "игра".