Ези-тура. Къси разкази

В творбите на Деян Енев усещането е подобно на разходка по улица „Раковски“ в началото на един от неговите разкази – можеш да срещнеш всякакви хора, дори младата версия на себе си. Това звучи приятно, но всъщност носи и известна тревога. В сборника „Ези-тура“, който е интензивен като цигари без филтър – кратък и остър, не винаги става дума за Раковски. Често действието се развива в Курило, Овча Купел, Околовръстното шосе или кварталите "Люлин", където живее ежедневната градска беднота. Там можеш да откриеш частици от себе си: Лудия Макс с мизерния спомен как е забравил да нахрани щуреца; момчето вдъхновено от Висоцки; възрастните Сарафови от Казабланка или Галилей от Курило, бързащи да съобщят края на войната... Стилът му често е прям и понякога тъжен, със специално внимание към всеки детайл и жест.

Четенето на Енев наподобява пушене на силни цигари – те са резки и кратки, без излишни церемонии; удрят направо в целта и оставят следа в дробовете ти. Но във всяка история има нотка невинност и прощение към края - някакво успокоение преди синкавият дим окончателно се разпръсне над нас.