Хлапета

На пръв поглед романът „Хлапета“ на Александър Чобанов изглежда като неангажираща история за гимназиалните приключения на трима приятели. Обаче, при по-внимателно разглеждане на сюжета и символиката, става очевидно, че в него са заложени много по-дълбоки теми и идеи.

Историята ни връща към 90-те години на миналия век. Атанас, Ангел и Петър се отправят на летен лагер, който ще промени живота им завинаги. Момчетата откриват мистериозен ръкопис и срещат две момичета – Ралица и Яна, които радикално променят тяхната реалност. В края на своето магическо пътешествие те разбират какво свързва ръкописа с двете момичета.

Романът може да бъде поставен сред значимите български постмодерни творби. Персонажите създадени от автора са интересни и смислени личности с истории за разказване. В „Хлапета“ героите търсят собственото си място в света и се опитват да определят идентичността си; те стоят между детството и зрелостта. Лесно приемат предизвикателствата около себе си, защото все още могат да го направят без страх от последствията. Темата за отговорността е чужда за тях. Както често се случва в постмодерната литература, тук наблюдаваме конфликти между поколенията, култури и ценности.

Александър Чобанов представя свят изпълнен с тайни извън познатото ни ежедневие – пространство където границите между въображаемото и действителното просто изчезват; няма ясно дефинирана реалност или авторитет над сюжети and символи.

„Хлапета“ съдържа множество противоположности, противоречия и взаимодействия между различни тези; всичките намерили своето място в повествованието. Изборите και действията na героите ги обединяват а всяка стъпка ги води към едно незабравимо преживяване filled with extraordinary moments."